Хей ...! Днес беше отново ден за душата. Знаете ли, че има много лесен начин да се почувстваш добре. Просто е. Когато правиш нещо безвъзмездно, което е някакъв вид помощ. Ако някой уикенд ви се прииска да се разнообразите и пооцапате, може да се чувствате поканени да посетите приюта за домашни любимци в Горни Богров - „Animal Rescue“.

Малките сладурчета чакат някой да ги разведе на така мечтаната разходка, защото това обикновено се случва само събота и неделя.

Заклевам се, че ще ви хареса!

Така, толкова с апела.

Едно нещо много ме впечатли. Някои от тези невинни кученца са толкова наплашени, че дори не искат да излизат от „килията си“ за разходка. Как е възможно? Питам се, но си отговарям веднага. И тук идва великата промисъл. Всеки един човек трябва да е много внимателен, когато общува с друго живо същество. Не говоря само за кучета и домашни любимци /които очевидно също могат да бъдат трявматизирани като хората/. Както майка ми казваше – не причинчвай това, което не искаш да ти бъде причинено на теб. Понякога го забравям и не се поставям на мястото на другия. Всъщност, доста често. Но живота си има начин да ни покаже в даден момент какви сме. Да, понякога човек получава едно огледало в което може да се огледа. Но не дрехите, а единствено голата си душа. Като Дориан Грей. И ако е достатъчно голям късметлия, да проумее, че всичко е свързано и се върти, ще започне да постъпва друго яче.  

Хм, нито съм върл защитник на животните, нито съм проповедник. Просто отново ми се прииска да  си отворя черепната кутия и да изложа на показ някои от жужащите си мисли. Пък може и да е полезно и за вас и за мен. Знам ли.

Абе друго си е да си имаш собствено куче и да се грижиш само за него. Но за сега това е прекалено голяма отговорност, която не искам да поема и в момента ме устройва да имам свободата да избирам по желание дали да разхождам някой на каишка или не. Рано или късно и това време ще дойде, където аз ще съм на каишка, защото рано или късно вески трябвада поеме отговорност все за нещо. Ще му мисля тогава.